ВЍПУСКНИК

ВЍПУСКНИК, мн. -ци, м. 1. Лице от последния клас или курс на учебно заведение. Синът му е випускник във Военното училище във Велико Търново.

2. Само мн. Всички от определен випуск на учебно заведение. От випуска на техникума в Банкя.. през 1975 г. от 16 випускници шестима постъпват на работа по специалността. Отеч., 1978, кн. 2, 17. През май ще се организира среща на випускниците по случай десет години от завършване на училище.

— От рус. выпускник.

Списък на думите по буква