ВИРАЖЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИРАЖЀНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1. Само ед. Изразяване; виразяване. Ако са усъвършенствуват понятията.., то трябва да са усъвършенствува и езикът, който служи за форма при виражението на мислите. СбС, 10.

2. Изразена, изказана мисъл; израз. Демократизмът на сектата са е отражавал не само в нейните религиозни черти и обществени тенденции, но и в нейните поетически виражения. СбС, 96. Ако нас интересува романът или повестта повече от учебните книги, то ни интересува не само богатството на образите и поетическите виражения, които са намират в тях. СбПер. п II, 163.

3. Прен. Изражение, израз. Той треперяше цял-целеничек,.., а лицето му прие необикновено виражение. З. Стоянов, ЗБВ I, 419. Той не преброил с око колко са [еничерите], съзрял само дивите виражения на техните лица. Ст. Ботьов, К (превод), 207.

— От рус. выражение.