ВИРАЗЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИРАЗЯ̀ВАМ, -аш, несв.; виразя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Книж. Изразявам; виражавам. А сичко, що придумвал человек, той го е виразявал писмено или на книга. ЦВ, 1860, бр. 478, 1. Кралят стана от своето седалище, хвана ма за ръцете, ягко ги стисна и разтресе и вирази своето щастие да види най-после холандезин. Знан., 1875, бр. 14, 213. Грижеше ся за него с най-нежната преданост, изпълняваше желанията му преди той да ги вирази. Х. Пашов, и др., ЦП, 55. виразявам се, виразя се страд.

ВИРАЗЯ̀ВАМ СЕ несв.; виразя̀ се св., непрех. Остар. Книж. Изразявам се; виражавам се. Аз не ща да говоря надълго, като списател, но ща ся мъча, колкото мога по-кратко да ся виразя. ЦВ, 1860, бр. 478, 1.

— От рус. выразить.