ВИРАНЀ

ВИРАНЀ, мн. -та, ср. Простонар. 1. Полуразрушена постройка; виранетина, виранлък, развалина. Ако да можем да минем насреща в Галата, тогаз отиваме и пренощуваме в къщата на главатаря Г. Трипани; ако не можем, тогаз скриваме ся тука негде из хрубелите (виранетата) и зарана рано, като добри домакини, отиваме си на работата. П. Р. Славейков, ЦП II, 131.

2. Изоставено, незастроено, пусто място, пълно с боклуци, бурени и др. Между къщата и началото на гората имаше виране, дето ни приличаше на джунгла, и като деца играехме все там.

3. Повредена или негодна за използване вещ. — Как тъй времето ще зависи от скоростта? Ами ако се качиш на най-дръгливото магаре, а аз се кача на най-бързия самолет и една година пътуваме, като слезем, часовниците ни ще показват едно и също, освен ако са някои германски виранета. П. Вежинов, ЗНН, 45.

— От перс. през тур. virane.

Списък на думите по буква