ВИРАНЛЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИРАНЛЪ̀К, мн. -ци, м. Простонар. Виране (в 1 знач.); виранетина. Усети горчивина затуй, че домът, където е видял свят .., сега е виранлък, из който се гонят прилепи и пълзят гущери. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 152. Даже чудех се как не е отвлекла досега цялата дядова Кольова воденица, която беше малка, схлупена, полуразвалена — цял виранлък. М. Георгиев, Избр. разк., 161.

— От тур. viranelik.