ВЍРВАМ

ВЍРВАМ, -аш, несв.; вѝрна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вѝрнат, св., прех. Виря веднъж или изведнъж. Пасеше [еленът] по цяла нощ, ала беше неспокоен, страхлив и от всеки шум трепваше и вирваше глава. Ем. Станев, ПЕГ, 114. Или пък когато увлечен в работата, той не ѝ обръщаше внимание, тя вирваше глава и сърдито го заплашваше. Д. Кисьов, Щ, 28. Подсмръкна на конете като стар файтонджия. Те вирнаха уши. Ст. Даскалов, МЧ, 7. Първият камион продължи да боботи и да се търкаля напред,.. Най-напред пропадна едното му колело, после пропадна и другото, след това той вирна задницата и полетя из урвата надолу. Д. Ангелов, ЖС, 346. вирвам се, вирна се страд.

ВЍРВАМ СЕ несв.; вѝрна се св., непрех. Изправям се изведнъж. Фют веднага се преобрази. Покритата му с лишеи и петна кожа се лъсна, плесенясалите му рогчета се очистиха и вирнаха нагоре. Елин Пелин, ЯБЛ, 163.

Списък на думите по буква