ВЍРИЩЕ

ВЍРИЩЕ, мн. -а, ср. 1. Увел. от вир. Нощем [мечката] се предаваше с наслада на ловитба на раци край потоците или пък се опитваше да хване някоя пъстърва из вирищата. Ем. Станев, ПЕГ, 80. Жаден и гладен нашият герой за девствената и чиста природа [Ботйов], рипнал като отвързан лъв да отиде и се насити,.. Ходил той по всички вирища и водопадчета на Тунджа, ловил раци, търсил риба. З. Стоянов, ХБ, 58.

2. Диал. Място, където има вирове, застояла вода, и от това е влажно и тревно (Ст. Младенов, БТР, I).

Списък на думите по буква