ВИРОГЛАВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИРОГЛА̀В, -а, -о, мн. -и, прил. Който не се покорява никому, не се вслушва в мнението, съветите на другите; непослушен, непокорен. В легията Димитър добре се би, но беше вироглав, не зачиташе реда, вършеше много работи на своя глава. Ст. Дичев, ЗС II, 462. "Разбра се вече — реши Костадин, — Митьо е вироглав, ако не му дам да се ожени за нея, ще ме зареже". Г. Караславов, Избр. съч. I, 334. Деца, които са отрасли разпуснато, а особено без майчино възпитание, изпървом биват немирни, вироглави. У, 1870, бр. 1, 34.