ВИРОГЛАВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИРОГЛА̀ВО. Нареч. от вироглав. Някое от турчетата вироглаво се откъсваше от ръката на майка си и се спускаше да види бесилката по-отблизо, прогонваше го оттам с дрезгав вик бащата. Д. Талев, ПК, 732. Заместник-директорът .. заговори тихо, простичко,.. И разказа как генералският син, ученик в предпоследния клас,.. настойчиво и вироглаво руши онова, което се нарича училищна дисциплина. С. Северняк, ВСД, 55.