ВИРОГЛАВСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИРОГЛА̀ВСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Качество на вироглав; вироглавие, вироглавост, вироглавщина. — Тъй му се пада, добре са го изпъдили! .. — казваше хаджият, отдавна недоволен от Бориса за неговото вироглавство и палав нрав. Ив. Вазов, Съч. XXV, 51. Чорбаджията нямаше син и иска̀ да го призети, но Пелинко отказа,.. Така — от вироглавство. Елин Пелин, Съч. I, 21.

2. Проява, постъпка на вироглав; вироглавщина. Той се канеше да ги сгълчи за това вироглавство, което донесе такива беди в дома му и върху толкова още къщи в Дер‑

вент. Г. Караславов, Избр. съч. X, 54. Разбира се, твърде случайните хайдушки вироглавства не заслужават внимание. П. К. Яворов, Съч. II, 168.