ВИРТУОЗ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИРТУО̀З м. 1. Изпълнител музикант, който до съвършенство владее техниката на своето изкуство. Наистина тогава в Италия не липсвали виртуози на лютня, но Винченцо Галилей действително бил прекрасен изпълнител. М. Калинков, ГГ, 6-7. Той е виртуоз на рояла. △ Челист виртуоз. // Разш. Художник, поет и под., който до съвършенство владее техниката на своето изкуство. Този художник е виртуоз на четката и на багрите. △ Той е поет — виртуоз на стиха.

2. Прен. Разг. Голям майстор в дадена област, за която се изисква умение, сръчност. — Доктор Странски е най-добрият ни хирург в тази област.. — Доктор Странски не е хирург. Той е виртуоз. С. Северняк, ВСД, 163. Тя [публиката на кафенето] се състоеше от пенсионери .., от разпалени стратези и капацитети по международните въпроси, които бяха в същото време виртуози на белот и шампиони на моникс. Д. Димов, Т, 19.

— От ит. virtuoso през нем. virtuos.