ВЍРЯ

ВЍРЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Издигам, изправям нещо нагоре (от наведено, отпуснато или отвесно положение). Той винаги ходеше с кръстосани отзад върху потурите ръце, виреше главата си нагоре и така изпъваше шията си, че гръклянът му щръкваше напред. О. Василев, ЖБ, 259. Край кравата, която кротко пасеше, виреше опашчица едномесечно теленце с нежен светлокафяв косъм. Д. Ангелов, ЖС, 70. Той развяваше сърмения си кафтан, виреше брада към небето, размахваше своите големи юмруци. Ст. Дичев, ЗС II, 79. Дето яде конче зобчица, там и вири главица. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 162.

2. Повдигам, издигам нещо (обикн. чаша и под. със спиртно питие) нагоре. Мъжете се бяха разположили върху широката рогозка под клонестата круша, виреха павурчето с люта изстудена ракия и разговаряха. Цв. Минков, МЗ, 76. Механата беше се май напълнила с хора, които виреха юзовете със сладкото [вино]. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 148. Наскоро след нас надойдоха някакви големци с коне.. Отвориха сандъци, извадиха шишета с пиене .., приказват си "айнц-цвайнц" и вирят нагоре шишетата. Н. Попфилипов, РЛ, 37. виря се страд.

Виря глава. Разг. 1. Проявявам непокорство, своеволие. Той разбра, че ходжата е

поставен от властта да следи кой е комита и кой вири глава пред властта. Д. Немиров, Б, 91. 2. Държа се надменно; големея се, надувам се. Дъщеря му, студентка в София, с нищо не се отличаваше от дъщерите на буржоазията в града — дружеше с тях и гордо виреше глава. Ем. Станев, ИК III и IV, 325. Виря нос; виря си носа. Разг. Държа се гордо, високомерно; надувам се. — Ама от мене ти една работа ще знаеш — който е истински войник, не си вири носа. Истинският войник е скромен. П. Вежинов, ЗЧР, 91.

ВЍРЯ

ВЍРЯ СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. Остар. и диал. 1. За вода, течност — набирам се капка по капка, сълзя на капки. В окото му се виреше сълза, и посърна побелялата му глава. Н. Бончев, ТБ (превод), 13.

2. За вода — набирам се, та ставам на вир. Ю чичови госте дошли, / докарали врани коне, / та изпия бистра вода, / та изпия, замътия, / та я чека да се вири, / да се вири, да се бистри. Нар. пес., СбНУ XLV, 374.

Списък на думите по буква