ВИС —Речник на българския език — алтернативна версия
ВИС1, виста̀ (рядко), мн. няма, ж. Поет. Обикн. със съгл. опред. 1. Обширно свободно въздушно пространство, което се намира високо над земната повърхност; небесен простор, висина. Небето тук беше доста различно — .., много по-нежно. В неизмеримата вис летяха едва забележими ластовички. П. Вежинов, ЗНН, 142. Тихата, топла лятна вечер припадаше неусетно, тя струеше на невидими вълни от притъмнелите недра на гъстите върбалаци,.., от бухнатите овошки край воденичната вада, от бездънната небесна вис. Г. Караславов, ОХ IV, 384. В миг трепна [орел], плеснаха криле широки, / и в модра вис като стрела се скри. К. Христов, А, 41. И ето грее слънце: ден е. / Синее стихналата вис. Ат. Далчев, С, 109. Брегът е непристъпен. Див. Скалист. / От три страни — вода. Варосаната кула / на фара стига облачната вис. Л. Стефанова, СКО, 45.
2. Висока част на планина; височина. От тази вис на планината очите ми се избистриха, аз гледах двете половини на България. Ст. Станчев, ПЯС, 12. Те [отшелниците] живееха скъдно и просто в дивите гори на тази чужда, корава земя.. И денонощно се водеше страшна бран в мъгливата вис на планините. Н. Райнов, ВДБ, 173. От зелената вис на Родопите / вижда се Смолен в дълбокия ров. Ламар, СГ, 95.
◊ На вис. Поет. Нагоре. Подема се лека омара / на вис от реката. / Една подир друга звездици в превара / изскачат сам-там в небесата. К. Христов, Т, 14. В миг из юнаците изстъпи млад юнак, / прихвана знамето и го на вис издигна / и до Войводата застана. П. П. Славейков, КП ч.III, 160.
ВИС2, вѝсът, вѝса, мн. вѝсове, след числ. вѝса, м. Диал. 1. Планински връх. Далеко в хоризонта .. се мержелееха вечноснежните висове на Алпите. Ив. Вазов, Съч. XII, 84. // Възвишение, бърдо. Далеч към запад и юг,.. се разкриваше необятен хаос от върхове, зъбери, циркуси и висове. Н. Попфилипов, РЛ, 46. Върховете на отсрещните висове се чернеят в тъмното небе. Ив. Вазов, Съч. XII, 79.
2. Връх, връхна част на дърво. Нар.-поет. Обикн. вис виша (вишна). Тамо изникнало древо дафиново, / корен е фатило Кара-Влашка земя, / вис ми е вишило до вишнего бога. Нар. пес., СбНУ XXIX, 112.
ВИС3, вѝсът, вѝса, мн. вѝсове, след числ. вѝса, м. Спорт. При гимнастически упражнения — положение на тялото, при което гимнастикът се залавя с ръце или крака за уреда (халки, висилка, успоредка) и виси. Към упражненията с преодоляване на собствена тежест и съпротивление на съиграч се отнасят различните видове приклякания на един и два крака, различните висове и опори. В. Ангелов и др., Ф, 201.
— Рус. вис.