ВИСЀНЕ

ВИСЀНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от вися. Четири години как Панчо дели времето си между висене по вратите на канцелариите и излежаване по кафенетата и картоигране. Ив. Вазов, Съч. IX, 103. Аз минавам нещо като арбитър по печатарската техника — безконечни съвещания, обикаляне складове за хартия, висене в печатницата часове да проверим как ще изглежда и пр. Вл. Василев, Сб??СЕП, 403.

ВЍСЀНЕ

ВЍСЀНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от вѝся̀.

ВЍСЕНЕ

ВЍСЕНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от вѝся и от вѝся се.

Списък на думите по буква