ВИСИНЀ

ВИСИНЀ, обикн. членувано, мн. няма, ср. Поет. Висина (в 1 знач.). Два орела кръжат във висинето и от време на време се обаждат "пию-ю-ю-ю, пию-ю-ю-ю!" Н. Хайтов, ШГ, 219. Чучулиги, задушени от страшната мараня, падаха от висинето мъртви. Елин Пелин, Съч. I, 74. Наближаваше обяд и слънцето бе така жарко, че голото, безоблачно висине заслепяваше. Ст. Дичев, ЗС II, 601. Как лилиите утренник ласкай / и птичи хор оглася висинето .. / За всичко туй, за теб чаровен край, / легенди ни разправят вековете. Л. Стефанова, СКО, 31.

— Друга (диал. и поет.) форма: вишинѐ.

Списък на думите по буква