ВИСНАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЍСНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят от вѝсна1 като прил. Който е отпуснат, който виси надолу; увиснал. Прихлупената сграда с червени виснали стрехи гледаше приветливо и весело измежду зелената къдрава дъбрава. Ст. Загорчинов, ДП, 237. Човекът се стараеше да слуша внимателно и дишаше дълбоко, като правеше смешни гримаси с прошарените си виснали мустаци. Ем. Манов, БГ, 158.