ВИСОКОДОБИВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИСОКОДОБЍВЕН, -вна, -вно, мн. ‑вни, прил. Спец. Който дава, от който се получават високи добиви. Противоп. нискодобивен. В областта на селскостопанските науки ще се засилят и ускорят научноизследователските работи по създаване на високодобивни селскостопански животни. ВН, 1959, бр. 2545, 1. Високодобивен тютюн. Високодобивен сорт пшеница. Високодобивни семена.