ВИСОКОМОЛЕКУЛЯРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИСОКОМОЛЕКУЛЯ̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Хим. Физ. Високомолекулен. Преди 90 години в живите човешки клетки бяха открити неизвестни високомолекулярни вещества, които поради киселинните си свойства бяха наречени нуклеинови киселини. ВН, 1961, бр. 2949, 4.

— От рус. высокомолекулярный.