ВИСОКОПА̀РНОСТ

ВИСОКОПА̀РНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Качество на високопарен. И домакините, и гостите вдигаха чашите за наздравица. И простите, безизкуствени слова при тези тостове излизаха направо от сърцата. В тях нямаше никакви декламации, никаква високопарност. Г. Караславов, Избр. съч. III, 112. Тя [одата] се отличавала с тържествен тон, който често преминувал в надутост и високопарност. Т. Шишков, ТС (превод), 173.

Списък на думите по буква