ВИСОКОПЛАНИНСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИСОКОПЛАНЍНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се намира високо в планината. Противоп. нископланински. Вах е голяма река. Тя извира от високите Татри, събира бистрите води на високопланинските езера и езерца, чисти като сълза. Г. Караславов, Избр. съч. III, 305. Високопланински пасища. Високопланинска растителност. // Който се извършва високо в планината. Високопланински крос. Високопланински спорт. Високопланинско рали.