ВИСОКОСЛАВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИСОКОСЛА̀ВЕН, -вна, вно, мн. -вни, прил. Остар. Книж. Който се ползва с голяма слава; много известен, много прочут. — Високославний и благочестивий царю, Иван Александре! Свидетел си на злините, които сега връхлитат нашата света църква. Ив. Вазов, Съч. XIII, 133. Нашето високославно правителство заляга и приема мери, за да устрои благоденствието на народите, които населяват царството. СбПер. п I, 67.