ВИСОКОСТЕБЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИСОКОСТЀБЛЕН и ВИСОК?СТЪ̀??ЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. За растение — който е с високо стъбло. Противоп. нискостеблен (нискостъблен). Тук гората беше високостеблена, прошарена с редки храсти и имаше пролуки между дърветата. Д. Фучеджиев, Р, 208. Слънцето влизаше в стаята през източния прозорец, но преди да докосне с пръсти насрещната стена, то се провираше през гъстите клонаци на една току-що разцъфнала високостеблена круша. А. Гуляшки, ДМС, 7. Въздухът прониква в хилядите жили на планината.., тече в сенките на долините, шепне отсам във високостъблените царевици. З. Сребров, Избр. разк., 158.