ВИСОКОУЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИСОКОУ̀ЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Който има много знания, познания. Ако будеш любител науки, ще будеш и високоучен. Й. Стоянович, ДДС (превод), 70. Той ся труди да ни докаже какви са били нашите предци, славни, високоучени и трудолюбиви. Х. Йоанович, Ц (превод), 64-65.

2. Който е израз, проява на много знания, познания. Говореше хубаво и прошарваше речта си с руски и старочерковни изрази. И това я правеше високоучена и мъчноразбираема. Зл. Чолакова, БК, 117.