ВИСОТА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИСОТА̀ ж. 1. Обикн. мн. Поет. Обширно свободно въздушно пространство, което се намира високо над земната повърхност; вис, висина. Никакъв орел не се вие из сините висоти. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 3. Денем призраци мъгливи, / нощем тъмни тъмноти, / пъплят облаци дъждливи / в поднебесни висоти. П. К. Яворов, Съч. I, 27. Едва съзрени облачета хвъркат / разпръснати в лазурни висоти. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 142.

2. Обикн. мн. Височина (в 3 знач.). До тоя час никакъв гърмеж пред нас не бе се чул, ни около Пирот, ни по околните висоти. Ив. Вазов, Съч. ХII, 170. Странджа не зашеметява като Рила със своите подоблачни висоти. Н. Хайтов, ШГ, 9. Тя гледа го: със раница голяма, / обрамчена на слабички плещи, / като че на екскурзия пак двама / ще гонят витошките висоти. Бл. Димитрова, Л, 171. Бръдо на планини наричат висотите на една планина, които ся свръзват с друга. Й. Груев, УЗ, 6.

3. Прен. Само ед. Обикн. със съгл. опред. Висока степен в развоя на нещо. Разкопаните досега могили са дали ценни материали, от които можем да заключим на каква кул‑

турна висота са се намирали хората, съвременници на тия могили. П. Делирадев, БГХ, 31. Благодарение на Тенев театърът се издига на нужната художествена висота и той има най-големи заслуги към театралното дело в Русе. К, 1926, бр. 75, 2. Вазов издига българската поема на висота, на която стояха поетите в новата европейска литература. Пл, 1969, кн. 23, 45. Шафарик е влюбен в миналото на славянските народи... Славяните според него носят в душата си голяма нравствена висота и миролюбие. А. Каралийчев, ПГ, 185.

4. Остар. Височина (в 1 знач.). В дрезгавината на нощта Аароновата къща личеше по висотата си и по белите зидове. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 158. Хубава е наша България,.. Какви плодовити поля има тя, какви богати долини, какви чудни по висота планини, какви гъсти гори! Хр. Максимов, СбЗР, 7.

5. Остар. Геом. Височина (в 4 знач.). Отвесна чръта, спустена от връха въз основанието, ся нарича висота на конуса. В. Груев, НПГ, 44.

◊ На висота<та си>, съм (стоя, намирам се и др.). Книж. На необходимото равнище в развитие, положение (съм, стоя, намирам се и др.). Будевска не претворяваше, а играеше себе си. И тогава тя бе на висота. Ст. Грудев, АБ, 166. От висотата на нещо. От съответното, от определеното (обикн. високо) равнище, което заема някой в служебно отношение, в обществото и пр. От висотата на своето класово положение той милостиво ми се усмихваше, готвеше се да ми протегне ръка. А. Гуляшки, ЗР, 138. Подпредседателят Цийрхут напразно се опитваше да напомни на оратора да бъде сдържан и да не оскърбява правителството от висотата на парламентарната трибуна. В. Геновска, ПЮФ, 41.