ВИСОЧАЙШИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИСОЧА̀ЙШИ, -а, -е и (остар.) -о, мн. ‑и, прил. Книж. 1. Който се отнася до владетел или владетелка (цар, царица, император, крал и под.) или изхожда от тях. Някога в Лувър са живеели само кралят и кралицата.. В голямата зала на двореца всяка неделя и четвъртък височайшите особи устройвали балове. Ив. Мирски, ПДЗ, 81. Ти вършеше само парадни постъпки, откупваше предмети от благотворителния базар под височайшия патронаж на царицата. Д. Димов, Т, 645. Хубава е била гората, но не била селска, а на арменеца Манук бея, който я имал даром от султана, затова, че пратил в харема на височайшата му особа дъщеря си Елидзе. Н.Хайтов, ПЩ, 14-15. Височайша заповед. Височайши указ.

2. Остар. Най-голям, най-велик. Капитан Гартрос му оказа височайше доверие, каквото само един човек може да окаже на друг, и това доверие беше за него священо. БЗ, 1891, бр. 316, 2. Доста високи изобразения са намерват и у светските писатели,.. От сичките светски писатели към последните тези иде Омир, височайшият живописец в сичките свои описания. Т. Шишков, ТС (превод), 114.

— От рус. высочайший.