ВИСОЧИНА —Речник на българския език — алтернативна версия
ВИСОЧИНА̀ ж. 1. Дължината на нещо или на някого от долу до горе в отвесна посока. Траяновата колона, най-хубавата, която съществува в света, е най-добре запазеният паметник в Рим. Поставена на четвъртит мраморен пиедестал, тя се издига на 22 метра височина. К. Величков, ПССъч. III, 41. Ширината пък на вала е около 20 крачки, а височината на насипа тук-там наближава два метра. П. Делирадев, БГХ, 73. Още докато се редяха по височина, за ръце едно до друго, Зекие и Шукра полека приближиха. Л. Александрова, ИЕЩ, 224. — Да, Стамен, твоят брат! — разказваше с равен убедителен тон гостът. — Ами! — Ами... дето забягна в Русия... Ти беше още дете тогава, ей такова на̀! — и показа с разтреперана ръка към пода, за да определи височината. П. Михайлов, МП, 10. И тъй телата ся измерват по три посоки: по дължина, широчина и височина. И. Гюзелев, КЕГ, 2. Това дърво [бананът] достига височина до 6-7 аршина и е без клонове. Лет., 1871, 108. // Разстояние в отвесна посока от земната повърхност или от някаква точка нагоре до някъде, до определено място. Тия стени навсякъде имат изкъртена мазилката си на един човешки ръст височина. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 105. Не беше плет, а крепост: най-напред, на една височина, колкото човешки бой, плетът беше изплетен от здрави делиорман‑
ски пръти, тъй гъсто, че и пръста си дори не можеш провря. Й. Йовков, ВАХ, 119. Те живееха на партерния етаж, височината не беше голяма и на нея вече няколко пъти ѝ [на Юлия] се беше случвало да скача през прозореца, като стъпи най-напред на циментовия цокъл и оттам на тротоара. П. Вежинов, СО, 136. // Разстояние над морското равнище, на което се намира определена местност или точка от земната повърхност. Най-високата средна планинска височина у нас,.., има Рила — 1470 м. П. Делирадев, В, 22-23. Ний сме на една височина, двойно по-голяма от тая на скалистите стени. Ал. Константинов, Съч. I, 103. От морския бряг до полата на планината разстоянието е около 4000 крака над морското равнище. ИЗ, 1874-1881, 1882, 102-103. // В съчет. с предл. на. Ниво, равнище. Най-после ето ни под самия прозорец. Той бе на височината на главите ни и през мокрите стъкла се виждаха само силуетите на Балкански, майка му и снаха му. Сл. Трънски, Н, 162. Той виждаше венеца, виждаше и част от самата икона. Лицето му беше на една височина с нея. Й. Йовков, Ж 1945, 179. Ръцете да са леко свити в лактите и изнесени встрани на височина на раменния пояс,..; придвижването да става с плъзгаща стъпка, без никакъв подскок. Б. Такев и др., Б, 9.
2. Обширно свободно въздушно пространство, което се намира високо над земната повърхност; висина. Сякаш тая плътоядна птица очакваше да ѝ приготвят кървавия обяд, па тогава да се спусне от своите сини височини. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 157. Само няколко облачета, със златорумени краища към запад, се усмихваха още на слънцето от своята ефирна височина. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 88. Дълбоко мълчание царува във въздушните височини, ветрове спират своето духание. Т. Шишков, ТС,(превод), 115.
3. Планинско възвишение; хълм, рид. Слънцето бързо вече падаше далеко зад височините на Люлин. Д. Калфов, С, 37. След малко достигнахме до една височина, називаема Лисец, час и половина далеч от селото. З. Стоянов, ЗБВ II, 155. Слънцето се подаде над планината червено, огнено, и освети с безбройните си огнени лъчи най-напред височините, а после и низините с всичката им майска великолепна премяна. Ц. Гинчев, ГК, 251. Убиваха хората, а къщите им обраха и запалиха.. Този беше пламъкът, който пловдивчаните оная вечер виждаха да се издигаше на Родопските височини. Г. Бенев, БК (превод), 58. // Издигната, неравна част от земната повърхност.Теренът на града не е равен, има доста височини. Г. Белев, КР, 85. Адамов беше откъснат от тоя живот: цял ден той си стоеше на височината на брега и гледаше морето. Й. Йовков, Разк. II, 17-18. Той поднови поканата си за разходка.., тя се опомни чак когато видя, че поемат височината към редута. Г. Райчев, ЗК, 165-166.
4. Геом. Най-големият от перпендикулярите, спуснати от върха на фигурата към нейната основа. Перпендикулярът, спуснат от коя да е точка на една от страните на успоредника към срещуположната ѝ страна.., се нарича височина на успоредника. Планим. VIII кл, 10. // Дължината на този перпендикуляр. Дадени са височина h и основа а в равнобедрен триъгълник.
5. Спец. Качество на звук или тон, който се определя от броя на звуковите трептения в единица време. Височината на тона се определя, като се сравнява даденият тон с друг, чиято честота е позната. Физ. Х кл, 1951, 26. Ние чуваме [при обикновени условия] не просто звукове с различна височина, сила и тембър, а глас на човек, шум на дъжд. Псих. Х кл, 44. Имената на тоновете до, ре, ми, фа, сол, ла, си, до,.., се използуват в музиката от преди около хиляда години.. Същите тонове, подредени по височина, образуват тоновата стълбица или гамата до мажор. Пеене V кл, 4.
6. Обикн. мн. Муз. Високите тонове в дадена мелодия. Малкото овчарче духна засрамено в свирката.. Наистина то не свиреше лошо, само тук-таме бъркаше в извивките, някъде не можеше да улучи ония височини, които искаше да вземе, но все пак за обикновените слушатели това беше задоволително майсторство. Г. Караславов, Избр. съч. V, 339-340. // Обикн. със съгл. опред. Високите тонове, които един певец взима с оглед на възможностите на гласа си. Този певец притежава звучен лиричен тенор, добре изравнен и със здрави височини. △ Певицата е в отлична форма. Изявите ѝ разкриват ценните качества на нейния цветист в мощните му височини глас.
7. Прен. Само ед. Остар. Висота (в 3 знач.). "Мерилото" — казва един лански вестник — "чрез което са познава степента на общето просвещение у всякой един народ, не е височината на науките, що са преподават в гимназиите училищата му [sic!], но просто е числото на читателите." У, 1870, бр. 1, 50. Отсега нататък, ако ся не оправим, ако си не повдигнем священството на оная височина, на която прилича да стои, то никой няма да ни е крив. КН, 1873, кн. 4, 60.
◊ Командна височина. Воен. 1. Най-високото място в дадена околност със стратегическо значение. 2. Високо място за наблюдение, където се настанява командването на войскова част. Набирам височина. Авиац. За летателен апарат — постепенно се издигам нависоко. Скоро самолетът набира височина и аз залепих нос до кръглото прлозорче — занимание, което не оставих до края на пътуването. П. Вежинов, ДМ, 83. Надморска (абсолютна) височина. Спец. Височина на определена точка от физическата земна повърхност по отношение на
морското равнище. Рила, поради голямата надморска височина и ледникови форми, е известна с многобройните си снежни преспи. М. Гловня и др., Р, 27.
> От височината на нещо. Остар. Книж. От висотата на нещо. Дядо Нистор, от височината на своето председателско място пазеше олимпийско мълчание. Ив. Вазов, Съч. VII, 103. Всяка дама беше спокойна за себе си и от височината на своето превъзходство хвърляше насмешливи и презрителни погледи наляво-надясно. Й. Йовков, ПК, 46.