ВИСО̀ЧКО

ВИСО̀ЧКО. Разг. Нареч. от височък; високичко. Слънцето вече е височко и припича. Й. Йовков, АМГ, 158. При строежа издига къщата малко по-височко. Т. Влайков, Пр I, 104. В замрялата нощна тишина аз долавям и някои по-височко изказвани думи от шепота на нейната молитва... Т. Влайков, Пр I, 84.

Списък на думите по буква