ВИСУЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИСУ̀ЛКА ж. 1. Дребен предмет, който виси, прикачен или пришит към друг (обикн. като украшение). На широкото му [на царя] красиво лице.. вървеше много добре златната корона,.. с две бисерни висулки отстрани. Ст. Загорчинов, ДП, 253. Той беше облечен в бяло хъшовско облекло,.., напъстрено с традиционните висулки, шарила и гайтани по гърба, гърдите и коленете. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 90. Старият китайски часовник с висулки и седефен циферблат,.., звънко запя. Гр. Угаров, ПСЗ, 46. Девойките бяха окачили големи мънистени гердани и всякакви висулки по ушите. Н. Стефанова, РП, 113. Запретна се майстор Манаси и до вечерта кесията беше готова — с ресни и висулки, да ѝ се ненагледаш! Г. Райчев, СбХ, 41.

2. Обикн. мн. Вледенени капки от капчук на стряха и др. във вид на пръчица; шушулка. Щом висулките по стрехите почнаха да се топят, а припеците замирисваха на мокър сняг.., дните ставаха по-дълги. К. Константинов, ППГ, 52. В помещението беше студено, по илюминаторите се бяха проточили ледени висулки. Д. Добревски, БКН, 169. Клончетата на дърветата тежаха от сняг, ледените висулки искряха. П. Вежинов, НС, 164. По брадясалото му лице, по мустаците и веждите висяха малки ледени висулки. П. Здравков, НД, 148.

3. Обикн. мн. Лов. Кожени каишки, предназначени за закачване на ловджийски патронташ, с които се завързват за главите убитите птици. Кучката се завтече, взе пъдпъдъка в уста и като.. махна радостно опашка, донесе го на стареца. — Окачи го на висулката — рече той. Ем. Станев, ЯГ, 27. Особено често по-дълговрати са птиците, които са стояли дълго време окачени на ловджийските висулки и имат разтегната шийна кожа и мускули. Ц. Пешев и др., ФБ, 107.