ВИСШ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЍСШ, -а, -е, мн. -и, прил. 1. Който е достигнал много висока степен на развитие; най-горен, най-краен. Няма по-съвършена и по-висша действителност от изкуството, защото тя е едновременно и реална, и осмислена действителност, такава, каквато в природата не съществува. П. Вежинов, СП, 46. Векът на Перикла е известен в историята като век на висшия разцвет на гръцката образованост. Н. Михайловски, РВИ (превод), 126. Висша нервна дейност. Висши животни. Висши растения. // Най-голям, най-важен по степен или сила; върховен. — Разбират ли те висшите интереси на страната? Т. Влайков, Съч. III, 60. — Ние стареем, а животът отново и отново ни среща... Така е! Има някакъв висш закон; някакво начало, което чрез спомените съхранява радостта, че си живял... Ст. Дичев, ЗС I, 279. Българският народ е изобразен от Паисия като надарен с висша справедливост. Той е съдия на своите господари. Б. Пенев, НБВ, 51. — Не се касае до вашите... сметки — Саваков искаше да каже "до личните ви сметки", но се въздържа, — а до висши държавни интереси. Д. Ангелов, ЖС, 119. Сега навред героят бе почитан, / .. / За всички кръгове бе висша чест / в средата своя да го имат днес. Ем. Попдимитров, СР, 75.
2. В системата на образованието — който представя най-високата степен, който следва след средната. Те [новите богаташи] наемаха заклети експерт-счетоводители,.., държаха частни секретари с висше образование, защото не можеха да съчинят обикновено търговско писмо от три реда. Г. Караславов, Т, 3-4. Едва оформило своята физиономия, едва стъпило на крак, в 1894 г. българското Висше училище предявява своята воля за самостоятелност. П. Дертлиев, ДП, 312. Един мъж с оголяло теме, учител по физика, ме потупа по рамото и попита: — Ти да не си завършил висше училище по математика? Кр. Григоров, ОНУ, 123. — Студентите! — провикнаха се напред. Методи се спусна да види носителите на най-висшата ни наука. Г. Караславов, Избр. съч. II, 379. Висш медицински институт. Висш педагогически институт. Висше учебно заведение.
3. Който заема най-главно място в социалната или административната йерархия; главен, ръководещ. Семейството принадлежеше към висшето дрезденско общество. Ал. Константинов, БГ, 17. Наистина в деня на боя в душите става нещо странно. Като че престава да има висши и нисши чинове, като че всички са равни пред неизвестното, пред смъртта. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 422. Бяха надошле представители от цяла Русия, от страна на официалния свят, висшето духовенство и интелигенцията. Ив. Вазов, Съч. ХI, 61. Две сини очи пронизаха Кукушкин: това беше следователят във военна униформа, с два ромба на червената яка на куртката, които показваха, че той е от висшия военен състав. М. Марчевски, П, 122.
◊ Висша математика. Математика, която прилага най-сложни методи на изследване и прави най-широки обобщения. Висш офицер. Офицер с чин от полковник нагоре. Висш пилотаж1. Авиац. Специални умения за управление на военен или спортен самолет, чрез които се изпълняват сложни фигури и опасни маневри.
> Висш пилотаж2. Разг. 1. Умение на човек да бъде гъвкав в поведението си, да лавира в конфликтна или критична ситуация. Започна от нулата, но вече е в най-престижните среди, защото владее висшия пило‑
таж. 2. Висок професионализъм. Юбилярят за пореден път демонстрира висш пилотаж в актьорското си превъплъщение. Във (до) висша степен. Книж. Извънредно много, до крайност. — Аз не съм пиян, господин ротмистър! Аз съм оскърбен. До висша степен!... Ем. Станев, ИК III, 247. Това, що наричаме здрав разум и проницателен ум, у Кънчева бяха развити във висша степен. Бълг., 19021 бр. 454, 2.
— От рус. высший.