ВИСШЕСТОЯ̀Щ

ВИСШЕСТОЯ̀Щ и ВИШЕСТОЯ̀Щ, -а, ‑о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който стои по-високо в административната йерархия. Висшестоящ орган. Висшестояща инстанция. Висшестояща институция. Висшестояща организация.

2. Като същ. висшестоящ<ият, -ия> и вишестоящ<ият, -ия> м., висшестоящи<те> и вишестоящи<те> мн. Лице, което заема по-високо място в административната йерархия. -Поисках подробна автобиография, за да се запознаят с тебе висшестоящете. Те единодушно се съгласиха ти да заемеш длъжността на Димов. Сл. Македонски, ЕЗС, 162.

—От рус. вышестоящий.

Списък на думите по буква