ВИТАМЍН

ВИТАМЍН м. 1. Биол. Органично съединение, биологично активно в твърде малки количества, необходимо за цялостното използване на приетата храна и за правилната обмяна на веществата в организма. Витамините са допълнителни вещества с много голямо значение за живота и правилното развитие на организма.. Първоизточници на витамините са растенията. Анат. VIII кл, 44. Витамините са вещества, които, приети дори в минимални количества, имат огромно значение за регулирането на всички жизнени процеси в организма. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 98. Храната трябва да бъде богата на витамини В1, С и А, които се съдържат най-вече в пресните плодове. ВН, 1958, бр. 1998, 4.

2. Апт. Изкуствено получен по химичен път препарат, който съдържа такова вещество. Цели два месеца лекарят навестяваше болния.. Но една вечер той напразно чака да го вземат. Беше обещал да отнесе две туби с витамини. М. Грубешлиева, ПП, 164-166. Нареждам донесените лекарства на скрина — витамини, сиропи, хапчета. П. Незнакомов, МА, 8.

— Нем. Vitamin.

Списък на думите по буква