ВИТАЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИТА̀Я, -а̀еш, мин. св. вита̀х, несв., непрех. Поет. 1. За безплътен образ и под. — невидимо, тайнствено се намирам някъде, нося се, рея се някъде. И винаги, когато мисля, аз чувствувам да витае над мене духът на майка ми. П. К. Яворов, Съч. III, 289. Героичните сенки пък на Хаджи Димитър, Панайот Хитов, Шибил и др. още витаят из гъстите студени букаци и сините напечени чукари. Ил. Волен, РК, 32. Над тях витае образът на измъчената и поробена родина. Ив. Унджиев, ВЛ, 114. Из бодливите храсталаци тихо се провираха патрулите, дебнеха и се взираха в светлата повърхност на голямата река, тая зловеща черта, която никой не смееше да премине и върху която вечно витаеше смъртта. Й. Йовков, Разк. II, 59.

2. За чувство, настроение и под. — долавям се, усещам се някъде. Избърса потното си чело. Вълнение задавяше гърлото му; някаква несигурност витаеше край него, някакъв страх, че е пренебрегнат, изоставен. Ст. Дичев, ЗС I, 420. Топлина и слънчеви лъчи обгръщаха града, преснота и радост витаеше над него. Д. Немиров, Б, 24. Над мене ужасът витае / на непромълвени слова. Н. Лилиев, С 1932, 36. Витае някаква неотстранима / тревога тая нощ в дома смълчан. Бл. Димитрова, Л, 14.

◊ Витая в (по) облаците. Книж. 1. Нямам реална представа за действителността; неправилно виждам обстановката, нещата; фантазирам. Само понякога на Аароновото лице се появяваше тоя израз: на проклетия, упоритост и непреклонност,.. Тогава той ѝ приличаше на Самуила, когото тя ненавиждаше, та изпита същата ненавист и към мъжа си — късоглед глупак, а се мисли за мъдрец и витае по облаците. А. Дончев, СВС, 108. 2. Непрактичен съм, не умея да се справям с битови въпроси.