ВИТЕЗ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЍТЕЗ м. Остар. Книж. сега ритор. Витяз. Старите германци били язичници и обожавали природната сила и своите витези. Г. Йошев, КВИ (превод), 141.

— Други (нар.—поет.) форми: вѝтег и вѝтек.

ВЍТЕЗ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За кон — буен, породист. Батул не довърши, а протегна ръка и хвана коня на Райка за поводите.. — Витез кон имаш. Отде го взе? Ст. Загорчинов, ДП, 42. Той ковеше витеза кобила / с яки плочи от кара грошове. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 11.