ВИТИЙСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИТЍЙСТВО, мн. -а, ср. Книж. Изкуство на вития; красноречие. Паисий чупи традицията на книжния, скован, безличен стил, на шаблона и фалша на византийското витийство и заговорва просто, искрено и естествено, с непринудена и дълбоко изживяна емоционалност. Лит. Х кл, 94. Откъде идеше силата на Паисиевите и поп Стойкови слова..? Не само витийство на перото беше то — .. — друго се криеше тук... Великата тайна на страстта. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 609. Ораторство или красноречие, инак витийство, е изкуство да говорим тъй, щото да убеждаваме другите в правотата на предлагаемата мисъл. Т. Шишков, ТС (превод), 156.