ВИТИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЍТИЦА ж. Диал. 1. Кичур завита коса; къдрица, лимба, витка. Светна мома като ясно слънце, / редици ѝ от злато плетени, / витици ѝ от сребро виени. Н. Геров, РБЯ I, 128.

2. Тънка плитка, плетенка на женска коса; витка. Румена по двор ходеше, / витици ѝ се лъщеа / от тия бели грошове. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 231. — Либе, Петкано, Петкано, / оми се и оплети се / у тънки-дребни витици. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 306. Върни се, Ягне, върни се, либе, / да ми помогнеш низ дрен да слезна, / да ми откачиш русата коса, / да ми отвържеш тънки витици. Нар. пес., СбНУ ХIV, 31.