ВИТОРО̀Г

ВИТОРО̀Г, -а, -о, мн. -и, прил. Нар.-поет. 1. За овен, козел и др. — който е с вити, извити рога. Виторог овен поведе стадото през полянките. К. Петканов, ЗлЗ, 20. Подир тях [полковете] се нижат обози, впрегнати с едри и тежки биволи, те вървят мудно и тежко,.. и на виторогите чела стои същата корава и упорита воля. Й. Йовков, Разк. III, 136. Всяка утрин, щом зазвънява наковалнята в Ивановата осаждена ковачница, Калина минувала с виторогото си стадо край широко отворената врата. Ив. Планински, БС, 75. — Хей, вий овни витороги / и овчици тънконоги! / По-скоро се напасете, / по-бързо се наситете! Елин Пелин, ПБ, 119. Че фана Ненчо да оздравя / .. / пушка на нишан да фърля, / да бий орли и гарвани / .. / и витороги рогачи. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 97.

2. Епитет на месеца, когато е в новолуние. Виторогият месечко, като някой стар драгоманин, поведе своите жетварки — звездите — и потъна в синеоките простори... БР, кн. 8, 306. Наваля нов сняг и сега небето се е изяснило като гледжосана паница с нарисувани по нея звезди и един виторог месец, също като тоя, който се е наклонил до самия комин на съседната къща. К. Калчев, ПИЖ, 5.

Списък на думите по буква