ВИТОРО̀ЖКА

ВИТОРО̀ЖКА ж. 1. Нар.-поет. Епитет на коза, овца и др. с вити, извити рога. Кози ти се изкозили, / се козици виторожки / и пърчевци ярчорожци. Нар. пес., СбНУ I, 3.

2. Само ед. Епитет на месечината, когато е в новолуние. Месечинко, виторожко злата, / тая нощ недей се ти вестява. К. Христов, Т, 10. Месечинко, виторожко, / като светиш нависоко, / не гледаш ли надалеко, / не видиш ли нашироко? Л. Каравелов, Съч. I, 64.

Списък на думите по буква