ВИТРИО̀Л

ВИТРИО̀Л, мн. няма, м. Остар. Хим. 1. Сярна киселина. Заканва се да лисне витриол / в лицето ѝ. Безумна! К. Христов, ИБ, 68. В който двор няма кладенец, трябва да са носи чиста вода извън и винаги да са налива във водата по малко витриол (..), за да бъде водата малко възкиселичка. Ступ., 1875, бр. 7-8, 59.

2. Сулфат на двувалентен метал. Цинковият сулфат.. е известен като бял витриол. Употребява се в медицината и бояджийството. Хим. IХ кл, 1950, 63.

— Фр. vitriol.

Списък на думите по буква