ВИТЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЍТЪК, -тка, -тко, мн. -тки, прил. Остар. Който се вие, огъва; гъвкав. Фридрих порасна, здрав, витък, разпален за наука. Ч, 1871, бр. 23, 719. Да се опишат и допълнят подробно и вярно следнии предмети.. Народни български телесни упражнения (старовременна гимнастика) и детински игри с изговорки им, както: на цар господар или на роби.., на витка тояга (джирит). Г. Раковски, П I, 23.