ВИХРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЍХРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. 1. Който се проявява с голяма сила, като стихия; стихиен. Вият се облаци черни, / вихрена бура се кани. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 14. Нека вихрен вятър броди / вдън горите стари. Хр. Радевски, ВН, 27.

2. Който е бърз като вихър; буен. В утрен час из прашний полски път / вихрен кон размята буйна грива. Д. Дебелянов, С 1936, 5.

3. Който се осъществява много бързо, стремително, шеметно; буен. И сега по ярко осветения двор се почнаха пак вихрените ръченици от починалите си селяни и селянки. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 166. Тя свенливо / пристъпи, спре се, и полетя в миг, / неочаквано, подзела вихрен танец, / под ритма на йоническия химн... П. П. Славейков, Събр. съч. I, 34. Всичко изчезва във вихрения въртеж на снежните роища. Ем. Станев, ПЕГ, 27. Познавате ли онзи хубав бряг, / където спират волни, белогриви, / вълните луди своя вихрен бяг? Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 149.

4. Който е необуздан, страстен, пламенен; буен. Каква духовна сила, какви чувства и страсти се криеха в тази вихрена натура, която само като проговореше, вселяваше в нас чувство на подчинение и възторг. БНТ, 1941, бр. 217, 3. Поривист и вихрен в политическия си живот, Величков беше мил и благ в частния. Ив. Вазов, ВБ, IХ. // Обикн. за чувства — който не може да бъде овладян, удържан; много буен, стремителен, силен. Толкова много вино и тъй вихрено веселие хъшовете отдавна не бяха виждали. Ст. Дичев, ЗС I, 542. Най-хубавите приказки в световната литература са фантастичните. Някъде тая фантастика е буйна,

бляскава.., с безброй отблясъци, които се разгарят един от друг, изгасват, за да припламнат отново във вихрена и весела радост. Е. Каранфилов, ЛФ, 1956, бр. 2, 2. Внезапно.. той, тласнат от полуда на вихрена страст, с огнени очи, поиска да я обхване и да изгори с жежка целувка врата ѝ. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 29. С твойте сълзи лъчисти / гасне вихрена скръб. Н. Лилиев, С 1932, 12.