ВИХРЕЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИХРЀЯ СЕ, -ѐеш се, мин. св. (рядко) вихря̀х се, несв., непрех. Нар.-поет. Развявам се силно, буйно. Че аз обичам, Гюло ле, / га вида юнак обесен, / ризата да са белейе, / перчема да са вихрейе. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 23.