ВИХРОБО̀ЕЦ, мн. -о̀йци, след числ. ‑о̀еца, м. Нар.-поет. Епитет на кон, който е много бърз и силен и който надвива и на вихрите.
— Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.