ВИХРОГОН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИХРОГО̀Н м. Нар.-поет. Епитет на кон, който е много бърз и буен като вихър; вихрогонец. Направило детето каквото му рекла главата,.., яхнало на кон вихрогон, а от двете му страни вървят лев и тигрица. К. Величков, ПССъч. VIII, 258. — Д-и-и, коньо вихрогоньо, шиник зоб в обори тебе чака тази вечер! П. Тодоров, Събр. пр II, 122. Кон като него няма втори / нито в царските обори; / .. / а на ход е този кон / бързоход и вихрогон. К. Величков, ПССъч. VIII, 257. Пофалил се Бранко юнак / пред си моми и невести / и пред млади момчетия: / "Имам коня вихрогоня — / вихри гони, вихри стига, / такми ще са с ясно слънце!" Нар. пес., СбНУ ХLIV, 87.