ВИХРОМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЍХРОМ нареч. Поет. Бързо и стремително като вихър. Нощем излизаше неукротим вятър и с бесен вой се бореше с мрака из пустите селски улички, свиреше и играеше вихром по мегдана. Елин Пелин, Съч. III, 76. Подир един миг от гората изскочиха двамина запъхтени ловци с лъкове и стрелници и вихром се понесоха по стъпките на кошутата. А. Каралийчев, В, 108. Нищо на Гюрга овчар не отвърна; / песен жаловна на танец завърна — / спретнато трепкат и кършат се пръсти, / вихром летят самодиви чевръсти. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 170. А зимната буря им сякаш приглася, / .. / и вихром подема, издига, разнася / бунтовната песен широко в света. П. К. Яворов, Съч. I, 59.