ВИХРОХО̀Д

ВИХРОХО̀Д, -а, -о, мн. -и, прил. Нар.-поет. 1. За кон — който е много бърз и буен и се движи бързо като вихър; вихроходен. Аз със сватбата не тръгвам, / доде ми, тетьо, не дадеш / кончето вихроходото. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 154.

2. Като същ. Епитет на кон, който е много бърз и буен и се движи бързо като вихър; вихроходец.

Списък на думите по буква