ВИЦЕКРА̀Л

ВИЦЕКРА̀Л, -ят, -я, мн. вицекралѐ, м. Истор. В монархическите страни, които са владеели колонии (Англия, Испания и др.) — заместник на крал, който управлява държава, провинция или колония. Индия била подчинена непосредствено на английския крал и неговото правителство. Тя била управлявана от генералгубернатор, носещ титлата вицекрал на Индия. Ист. VIII кл, 103-104.

Списък на думите по буква