ВИШ

ВИШ, -а, -е и -о, мн. -и, прил. Нар.-поет. Висок; вишен. — Фала вие, куме и старойкьо, / я идете на виша планина, / донесете леда девет педа, / да туриме моми у пазуха, / ега би се мома събудила. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 322. Ете иде арватска девокя, / де си лети под вишето небо, / запрела се на шарена чешма, — не позна си Маркоте юнака! Нар. пес., СбНУ Х, 83.

ВИШ

ВИШ, -ът, -а, мн. вѝшове, м. Диал. 1. Вид тънко и високо вишнево дърво. Седнах под сянката на един виш в Курубаглар в меката тревица. Ив. Вазов, Съч. ХI, 86. Додето ти стига окото, гледаш бляскаво зелени ливади .., гюлови градини .., пресни поляни .., и всичко това, прошарено с купове горици от кестени, орехи .., вишове. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 132.

2. Плодът на това дърво. Марините очи — черни вишове. Вл. Георгиев и др., БЕР I, 156.

Списък на думите по буква