ВЍШЕ

ВЍШЕ нареч. 1. Диал. Високо, горе; вишем, вишом, вишно. — Фала тебе, Мусо Кеседжио, / я те тражим више по небеси, / а тизе си по тесни сокаци. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 51. Коня му [на дете Голомешче] е Илия кюплия — / девет пъти у бой улазило, / право гледа леко боздугана, / па се дига више нанагоре. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 25. Коня върза [арапинът] в дълга конушница, / па се вкачи више на дивани. Нар. пес., СбБрМ, 148.

2. Остар. и диал. Повече, по-много. Тия [термитите] малки животинки градят на глъбока основа сгради, високи више от една нога. Й. Груев, Лет., 1873, 170. Биха се же три дни, и паднаха от греци и от турци више от 200 000 души человеци мертви. Хр. Павлович, Ц, 68. Турче дава триста и триесе. / Колко брои, више надброуие. Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 37.

3. Остар. Книж. По-горе, по-преди, в предишен пасаж от текста или речта. То само списанието, повест, история и учение може да научи человека и да го настави да познае и да разумее сичкото, що више рекохом. СбПер. п I, 17. Висигетският княз беше тогаз Атанарик, с когото ся више запознахме. Г. Кръстевич, НБ, 111.

Списък на думите по буква