ВИЯВИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИЯ̀ВИЦА ж. Диал. Виелица. А снежната виявица страшно виеше. Ив. Вазов, Съч. VI, 131. През топлите нощи овцете спяха под открито небе. Но при дъжд, при зимните виявици те се струпваха под стряхата и дочакваха утрото будни. Г. Райчев, В, 12.

— Друга форма: вея̀вица.

ВЍЯВИЦА ж. Диал. Обреден плач на жени-оплаквачки при погребения, характеризиращ се с напевни и бавни речитативи. Най-сетне старецът склопваше очи, изпратен от цялото село с подходящи плачове ("виявици"), които рисуваха неговата кратка лична история и изразяваха неговото отношение към живота и обществото, т. е. какво губеше той със смъртта. Ив. Хаджийски, БДНН I, 111-112. Кога минат някои другоселци край гробищата, все ще чуят виявица, все ще видят да се копае нов гроб. Кр. Григоров, ТГ, 54.