ВКАМЕНЯ̀ВАМ

ВКАМЕНЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; вкаменя̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо да стане камък, превръщам в камък. Тя била тъй хубава, че от ревност боговете я омагьосали и косите ѝ се превърнали в змии, а погледът ѝ вкаменявал. Г. Готев, ПШ, 96.

2. Прен. Правя, ставам причина някой да добие неподвижен, застинал вид, подобно на камък; вцепенявам. Ужас я вкаменяваше... Боже, какво да се прави! Ив. Вазов, Съч. ХХII, 153. В това време се случи нещо, което вкамени гледачите. Стоян удари на Христо плесница. К. Петканов, СВ, 75. И тоя тропот на копита, който се отдалечава, а сякаш бие все по-гръмко и по-гръмко, вкаменява хората, сковава устата им, отнема дъха им. А. Дончев, СВС, 789. вкаменявам се, вкаменя се страд.

ВКАМЕНЯ̀ВАМ СЕ несв.; вкаменя̀ се св., непрех. 1. Ставам на камък, превръщам се в камък; вкаменявам2. Но щом ковчегът с мъртвия вавилонски владетел опря до земята, изведнъж се вкамени. Превърнаха се на камък и седемте камили с имането на гърбовете. А. Каралийчев, ТР, 79. Зевс сипел над него дъжд от огнени мълнии, догдето го омаломощил, после го надвил с хитрост и Атлант се вкаменил, приведен под огромната тежест на небесния свод. Н. Стефанова, РП, 88. // За растения и животни от минали геологични епохи — запазвам се в утаечните скали или оставям следи от жизнената си дейност. Затрупани постепенно от пясък, глина или други утайки, те [зъбите, костите] с течение на времето се вкаменявали, а растителните части .. в много случаи се овъглявали. Д. Божков, ПЖ, 11. // Ставам твърд като камък; вкаменявам2. Каква беше зима! Земята се вкаменила, та не може и гроб да се изкопае. А. Страшимиров, А, 641.

2. Прен. Добивам неподвижен, застинал вид, подобно на камък; вцепенявам се; вкаменявам2. Турците плениха Елица и баща ти. Помислих, че ще умре. Че както стои пред мене, тъй ще се вцепени и вкамени, и ще падне като камък на поляната. А. Дончев, ВР, 196. Изненадана, изплашена до ужас, тя се вкамени на мястото си. Д. Талев, ЖС, 254. Като видя, че след общинските пъдари нахлуха в двора ѝ двама полицаи, тя се вкамени на прага. Ст. Даскалов, БМ, 41.

ВКАМЕНЯ̀ВАМ

ВКАМЕНЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; вкаменѐя, -ѐеш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. вкаменя̀л, -а, -о, мн. вкаменѐли, св., непрех. Вкаменявам се.

Списък на думите по буква